Колко било трудно да зарадваш човек

Днес осъзнах, че кoлкото е лесно да зарадваш някого, толкова е и трудно. Опитвам се да проумея защо прекарвам толкова много време в опити да зарадвам хората около себе си, когато в отговор на получавам същото. Ще кажете, че съм егоистка и не всяко добро и все жест трябва да ми се върне и ще сте прави, но аз не говоря за всеки път. Говоря за един дребен жест, дори най-простите думички...лесно мога да бъда зарадва, но никой не го осъзнава, защото не се опитва.

Понякога прекарвм часове наред чудейки се дали ако изведнъж изчезна някой ще го осъзнае, вероятно ви звуча страшно драматично, но така или иначе съм изтъкана от драма, няма какво да си кривя душата и да се оправдавам в опити да докажа, че не преигравам. В момента седя и се чудя дали след утре ще съм удоволетворена от от това, което ще направя или ще ми е безразлично. Вярно, че изпитва тръпка да изненадам някого, но в същото време си, мисля че това, което правя е незначително и дори глупаво. Ще се приеме с присмех и подигравки, които аз самата ще приема със смях и усмивка, но кой може да каже, че вътрешно е точно така?

Иска ми се да избягам за един ден и просто никой да не знае къде съм. Да се махна от града и да отида при единствения човек, с който мога да говоря. Обаче не мога, толкова съм затънала, че нямам дори шанса да избягам за един цял ден...

- Ваша Брук(Найки)

Ще си позволя сравнението

 

Съзнавам, че след тази публикация много от вас ще ме псуват открито, вероятно критикуват и ще им се иска да ме подложат на публичен разстрел, но аз съм твърдоглава и все пак ще си напиша публикацийката.

Ще си позволя да сравня Бела от "Здрач" с Кала от "Нощна сянка", не за друго, ами защото и в двете виждам допирни точки, но колкото допирни има толкова повече се различават. 

Смея да твърдя, че никак не харесвам Бела. Момичето беше чисто и просто заблудено за много неща. Повярвайте ми не искам да обиждам героите на Майър, нито книгите й и таланта й, защото ги обожавам, но все пак не мога да не се изкажа.

Бела беше доста дразнещо същество, което хем знаеше какво иска, хем не знаеше. Раздвоена между двама, тя избра правилния докато Кала...ами Кала просто искаше и двамата. Кой ли не би ги поискал, но нека се съгласим, че няма да ги получи едновременно.

Кала като че ли избра този, с който имаше повече тръпка. Шей беше нейния забранен плод и нека всяка си признае, че забраненото е по-сладко. От друга страна аз не мога да разбера какво толкова хареса в това момче, но все пак двамата са доста сладка двойка. Разбира се, признавам го със свито сърчице понеже съм си Тийм Рен(<3). И все пак през тежка въздишка ще кажа, че силно се надявам в живота на Рен да се появи момиче по, по, най и от Кала. Бих предложила услугите си, но нека не позкавам порочната си страна точно в този момент.

Май не ви споменах много допирни точни между двата персонажа, но замисляйки се може да ги откриете. Кала, обаче е персонаж търпящ критика и похвала от моя страна, но някак си вече не мога да отбележа хубавите страни на Белчето Суон.

Мир вам, чеда мои, и до нови срещи!

- Ваша Брук(Найки)